Имаше една песен, в чийто текст имаше тази реплика. Мисля, че беше на Тоника. Та значи сутрин винаги е трудно. Аз се събуждам от алармата на телефона си, която е с едни нецензурни подмятания по мой адрес и искайки или не се надигам. Завъртам се, поставям си краката на земята, обгръщам главата с длани и започвам да мисля за философия - "Рано сутринта, пари, спи ми се, искам на квартира, искам кафе, искам Pitbull, дали да стана, има още минутки...:" и в разни такива мисли минават 10-ина минути. И за миг не ми минава през главата мисълта, че мога да погледна часовника за мотивация. Но ето че всичко е на път да се промени - един концептуален часовник, явно измислен от човек с подобни мисли сутрин.